Данъчни промени 2020: какво и защо

Материалът е от сайта monitor.bg:
https://www.monitor.bg/bg/a/view/danychni-promeni-2020-kakvo-i-zashto-176761 . Автор: Венцислав Генков

 В следващите месеци предстоят дискусии по новите предложения в данъчното законодателство, които ще влязат в сила от 1 януари 2020 г. Новите моменти бяха представени през изминалия месец и засягат както физически лица, така и юридическите. За повече подробности прочетете следващите редове.

ДДС

Основната цел на Министерството на финансите е хармонизирането на законодателство със съответните европейски директиви. Промените, които се предлагат, са свързани със ЗКПО, но това, което касае в по-голяма степен бизнеса, са измененията в ЗДДС. Те се отнасят до практиката за регистрацията на нова фирма, когато предходна такава наближи оборота за задължителна ДДС регистрация.

В момента голяма част от бизнеса в България избягва регистрацията по ЗДДС, а в тази връзка и плащането на данъка, като контролира своя оборот. Когато една фирма достигне оборот от 50 000 лв. за период от 12 месеца, тя трябва да се регистрира по ЗДДС и да започне да начислява ДДС върху своите продукти или услуги. Поради това много собственици на бизнес избират, когато една фирма наближи този оборот, нейната дейност да се прекрати и нова фирма да я продължи при същите условия. Така при многократното прилагане на тази практика, макар приходите на годишна база на един бизнес да са повече от 50 000 лв., те са разпределени между различни лица, за никое от които не възниква задължение да се регистрира по ЗДДС.

Какво ще се промени? Предложението е, когато има компании, които са индиректно свързани и са на един адрес, данъчните да могат да ги регистрират по ДДС, ако сборът на оборотите им надхвърля прага. Критериите за това са следните:

·         Предлаганите стоки или услуги са еднакви;

·         Ползваните активи от фирмите са едни и същи;

·         Фирмите споделят един персонал;

·         Използва се една марка или наименование на обект;

·         Доставчиците и клиентите на фирмитe са еднакви.

Съгласно предлаганите промени, всяка от фирмите, извършвали дейност през съответния период, ще трябва да се регистрира по ЗДДС. Това би представлявало значителна административна тежест. Управлението на повече от една фирма създава допълнителни разходи на собствениците и при необходимостта от регистрирането на всяка за нужди на облагане с ДДС, по-логично е всички фирми освен една да бъдат закрити. Очакването е бизнесите, които прилагат тази схема за избягване на ДДС, да продължат реалните си операции само с една фирма.

Предвижда се и въвеждането на “режим складиране на стоки до поискване”. Целта е да се опростят правилата за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави членки на ЕС. Отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата- членка на пристигане на стоката. Това обаче налага въвеждане на нови условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата – членка на пристигане на стоката. Едно от тях е собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането й в съответната държава членка. Както и изискването в момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава членка, доставчикът да знае кой е потенциалният клиент, и да посочи идентификационния му номер.

Заявените електронни адреси за кореспонденция вече ще се считат за електронен адрес за получаване на съобщения. Така регистрираните по ЗДДС лица няма да се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения.

Данък печалба

От януари догодина се въвежда се данъчно облагане при напускане. Това означава, че когато данъчно задължено лице трансферира активи извън страната или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, то капиталовата печалба, създадена, но не реализирана на територията на страната, ще бъде обложена.

Има обаче възможност за разсрочване на вноски на внасянето на частта от дължимия корпоративен данък, свързан с осъществен трансфер на активи или дейност на място на стопанска дейност. Това ще е възможно само, ако това са трансфери към друга държава-членка на ЕС или към държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Правят се и промени, касаещи случаите на неизпълнение на условия при преотстъпване на корпоративен данък. В този случай данъкът се дължи в пълния му размер и не може да се прилага възстановяване на преотстъпен данък в размер на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране.

Промените в корпоративния данък се въвеждат с нов закон (ЗИД), а в преходните и заключителни разпоредби са предложени промени в още 4 закона – Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове.

Данък върху доходите

В закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят промени, свързани с облекчаване на административната тежест, които тази година са доста скромни.

Лицата с намалена работоспособност вече няма да вадят допълнителни документи от ТЕЛК и вноски към осигурителната система, за да ги прилагат към годишната данъчна декларация. Причината е – НАП вече има достъп до базата данни “Единна информационна система на медицинската експертиза”.

Няма да се подава информация към НАП и информация от лица, които предоставят награди, освободени от облагане.

В закона са предложени и прецизирани дефиниции за “ликвидационен дял” и “данъчен кредит”. Идентични са основанията за предложението за уеднаквяване на дефиницията за “данъчен кредит” в ЗДДФЛ спрямо тази в ЗКПО. Целта е да се да улесни приложението на разпоредбата, като се избегне неяснота в случаите на използване на данъчен кредит от физическите лица при платен от тях данък в чужбина върху печалби и доходи от източник в страната или чужбина.

Също така се приравняват доходите на специализантите с тези от трудови правоотношения. Това е необходимо заради въвеждането на нова наредба, според която за придобиване на специалност в системата на здравеопазването със специализантите вече се сключва трудов договор по Кодекса на труда.

Приравняват се и доходите на спортисти и треньори по договори със спортни клубове на такива от трудови правоотношения.

Местни данъци и такси

Възстановяват се предишни разпоредби, така че при при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства, да се подава данъчна декларация за облагане с данък. Така общините ще имат информация за придобитото имущество, а органите по приходите ще могат да определят данъка и да упражняват контрол.

При ползване на данъчно облекчение, собствениците на автобуси, които извършват обществен превоз на пътници и се субсидират от общините, ще уведомяват кметствата като подават данъчна декларация в двумесечен срок от ползваното облекчение.

Занапред обаче собствениците на превозни средства няма да подават документ в общината при прекратена регистрация. Причината е- работи автоматизираният обмен на данни между институциите.

Туристическият данък вече ще се определя въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец. Те се  съдържат в новоразработената Единна система за туристическа информация.

Увеличават се правомощията на общинските служители, които определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия.

Закон за акцизите

С цел избягване на затруднения във връзка при връчването на актовете, издадени от директора на Агенция “Митници”, които подлежат на предварително изпълнение, заради различни тълкувания относно датата, на която влиза в сила действието на предварителното изпълнение на актовете, е прецизирана формулировката за датата на издаване и съдебната практика във връзка с отмяна на ревизионни актове с констатации за липси на акцизни стоки.

Уточнени са и взаимодействията на митническите органи с пощенските оператори. Забранява се на лицата да изпращат и получават акцизни стоки чрез пощенски пратки, с изключение на случаите, посочени в закона.

Закон за счетоводството

Нов текст конкретизира кога предприятията, прилагащи Международни счетоводни стандарти, могат да преминат към Национални счетоводни стандарти.

Освобождават се едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър.